На пръв поглед лесно можем да различим доброто и злото. Но ако се запитаме, кое точно ги различава, тогава се появяват трудности. Най-лесно е да кажем, че добро е онова, което не е зло, а зло е това, което не е добро. Това обаче нищо не изяснява. 
Добро е онова, което съответства на природата. 
Човек е не само обществено същество, но и природно същество. Затова можем да решим, че онова, което съответства на това наше естество, ще е добро за нас. Тоест добро ще е "естественото поведение" , "естествените потребности" и "естествените удоволствия". А зло ще е онова, което противоречи на нашето естество- лицемерието, алчността, чревоугодието.
Но тъй като хората са много различни като възраст, като личности, като хора от различни култури, тогава лесно се пораждат несъгласия относно това, "кое е естествено?".
Ако искаме да се избавим от относителността на природните различия, можем да изберем друг път- да опитаме да отидем отвъд природата. Над природата е Бог, защото е създател на природата. Следователно, ако извеждаме доброто от Бога, тогава да възниква проблема с различните концепции за това кое е естествено. 
Този е пътят, по който тълкуват доброто вярващите в християнството. Бог е висше благо и източник на всяко добро. Христос е посредникът между висшето благо и добрия живот на хората. Исус като богочовек е доказателството, че моралната святост и човешкият живот могат да бъдат съединени.
Доброто и злото- чисто човешки ценности.
Предишните две концепции предполагаг, че доброто съществува преди съществуването на човека и независимо от това какво мисли човек за него. Днес по- разпространени са възгледите, че доброто и злото са ценности. Тези ценности не съществуват "никъде"- "в" природата или "над" природата, а са просто "неща", които придават морален смисъл на човешкото съществуване. 
От тази гледна точка доброто и злото са навсякъде в нас и около нас. Те са във всеки наш избор, в който избираме как да живеем. Те определят светлата и тъмната страна на живота, плюсовете и минусите в него.

Доброто е това което е в подкрепа на живота създаден от Господа и в хармония с Неговият вечен морален закон, а лошото е това което е насочено срещу живота и вечният морален закон на нашият Създател, чиято същност е любов към Бога и ближният.

Понеже вечният несъвторен, всемогъщ и свят Бог е първопричина за порадъка и живота в битието, и е посветен на живота, Той дава абсолютните дефиниции и правила за да поддържа порядък и живота в хармония.

Грехът е нарушение на Божият закон. Той е нелюбов към Бог или ближният и е несъвместим с живота в дългосрочен план. Ние не сме създадени за да живем в грях, а да бъдем светии на Господа. Бог казва че ще унищожи греха, който е ненужен, за да пребъдва живота в мир, любов, истина, смисъл, хармония и бъдеще през вечността. Грехът, чиято основа са гордоста, егоизмът и суетата, е напълно ненужно зло, лишено от смисъл в свят в Който Господ ни дава всичко и се грижи за всичко. Грехът е причинен от недоверието ни към Господа, а то е заради непознаването на Божият свят харатер.