Здравейте. Днес е първият ми постинг тук и се надявам да ви хареса и да ви помогне за това което ще пиша днес и не само. Преди да започна да пиша искам да благодаря на читателите които ще следят блога ми и ако имате някакви въпроси не се колебайте да ги задатете, аз ще отговоря на всеки един от вашите въпроси. Изказвайте мнение за това което пиша без да се притеснявате и ми пишете на лично ако нещо ви интересува или искате да споделите нещо с мен. 
Нека да започваме.
*************************

Вероятно всеки един от вас си има своя собствена теория за това с какво се различава от другите, т.е. представа за собствената си идентичност. Но тази представа не ни се дава наготово, а е резултат от личния опит на всеки от нас, от сблъсъка с реалноста на живота, от начина по който другите ни възприемат. За съжаление не винаги тя е достатъчно обективна и точна. Много хора през целия си живот не са наясно със себе си, със своите желания и умения, със способностите които имат и целите които си поставят. Това определено не ги прави по-щастливи и по-успяващи. Ето защо е толкова важно да изследваме проблема на опознаване на себе си. Природата на нашето Аз има едно понятие, което изразява единството и целостта на вътрешния свят на човека. То обединява в себе си съзнанието и самосъзнанието, представата за собствената ни индивидуалност и самооценка, включва нашият социален опит и идентификацията със значимите други хора (приятелите и семейството). Това понятие се нарича аз-образ и първата крачка към неговото формиране започва в ранното детство, тогава когато човек се осъзнае като отделен и отделен от другите индивиди т.е. с появата на съзнанието. 
Знанията които човек има за себе си обикновенно те се описват с прилагателн, като с тях ние се стараем да обобщим представите за себе си, напр. Общителен, откровен, весел, скромен и прочие. Тъй като не са свързани с конкретни ситуации, те отразяват устойчиви личностни черти. Понякога в зависимост от самочувствието или ситуацията, реда на прилагателните с които се представяме се променя, но крайният резултат остава същият.
Начинът, по който се приемам тоест какви емоции изпитваме, когато чуем горните прилагателни, например: Интересен- (това винаги ни радва), разпилян- (това не е съвсем приятн), чувствителен- (това понякога звучи добре, а друг път е притеснително).
С емоциите е по-сложно и за това понякога се гордеем с себе си, а друг път не можем да се понасяме. Тази емоционална страна на Аз, по-често се нарича самооценка или самоприемане.
Начинът, по който постъпваме и поведението което отговаря на представата ни за себе си. Често хората са склонни да реагират по начин, по който се очаква от тях. Ако постоянно повтаряме на някой, че не може да се справи, то вероятността да де случи точно това е голяма.
Механизмите на психичната защита са:
1. Отрицание- свежда се до това че информацията, която може да доведе до вътрешен конфликт се отхвърля защото заплашва самосъхранението, престижа и самооценката на индивида. 
********************************
2. Изтласкване- това е най-универсалният начин за избягване на вътрешен конфликт по пътя на активното изключване от съзнанието на неприятна информация.
*************************************************************
3. Проекция- това е безсъзнателно пренасяне върху другото лице на собствени чувства, желания и влечения, които човек не иска да признае, разбирайки тяхната социална неприемливост. 
********************************
4. Идентификация- това е безсъзнателен процес на качествата, присъщи на друг човек, върху собствената личност.
********************************
5. Рационализация- това е псевдоразумно обяснение на собствените желания и постъпки които, в действителност заплашват човека със загуба на самоуважение.
********************************
6. Изолация (отчуждение)- това е изтласкване на неприемливи, травмиращи човека фактори в подсъзнанието.
******************************** 
Самооценката съдържа две много важни представи, едната включва онези качества които ние смятаме, че притежаваме (Аз-реално), а другата е качеството което бихме искали да имаме (Аз-идеално).
Изграждайки представата за себе си, човек си задава редица сложни въпроси.
Как той изглежда в собствените си очи? 
Способства ли неговата оценка на самоприемане и самоодобрение за появата на чувството за лична ценност? Ако да, то неговата самооценка е достатъчна за това той да приеме себе си и да живее с тази представа. В началният период на полово съзряване голяма част от юношите правят сериозна оценка на самите себе си, като сравняват своите външни данни, физическо развитие, двигателни навици, интелектуални навици и социални умения с аналогичните качества на своите връстници и авторитети. Процеса на изграждането на самооценка обикновенно е съпроводен с период на затваряне в себе си, през който юношите са необичайно уязвими и лесно се смущават. Поради тази причина те концентрират усилията си върху това да определят онези сфери в които могат да бъдат максимално ефективни. В този процес е много важна ролята която играят околните обаче, но за това ще стане дума малко по късно.
Колкото е по-адекватна самооценката толкова човек е по-приспособим и адаптивен. 
Сигурно често си задавате въпроси от типа: 
" Кой съм аз?", " Познавам ли се?", " Как ме възприемат другите?" И в една или друга степен си отговаряте на тях, като повече или по-малко осъзнавате, че в различни ситуации и места изглеждате различно и че не всичко, което знаете или мислите за себе си, бихте искали да разкривате пред другите.
Изглежда че съществуват няколко Аз. Такъв като за пред себе си и такъв като за пред другите. Така ли е наистина?
Нека ви кажа че е така, защото всеки един човек иска да бъде харесан от този срещу него и точно това е причината понякога да крием неща за себе си от дадения човек. "Това е мъртвата зона". То е дълбинното, безсъзнателното и към него можем да включим и скритите потенциални възможности за развитие.
Има и една друга страна от нашето Аз- "Сляпото петно", за което ние нищо не знаем и дори не се досещаме, но другите го познават и сякаш най-важното ние често научаваме последни. Това е така защото отстрани се виждат много неща, които убягват от нашето внимание (защото ние сме "вътре", а другите "отвън"). 
Съществува и механизъм, който се нарича "обратна връзка" и чрез който ние непрекъснато получаваме информация за това, как хората ни възприемат и даваме такива на тези около нас. Този механизъм е съществен за изграждането и поддържането на нашия Аз-образ. Основна негова част е "споделянето", чрез което ние позволяваме на другите да научат повече неща за нас, да почувстват по-добре начина по който мислим, възприемаме света, тях и себе си. 
От всичко написано тук стана ясно, колко важно е изграждането и поддържането на положителната представа за себе си. Можем да извадим три основни правила за това:
*************************
1. Опри се на реалностите- Аз-образът се изгражда така, че да ни осигури адаптивно поведение, стига точно да отразява нашите плюсове и минуси. Когато Аз-образът ни е неточен, ние просто загубваме реалността.
*****************************************************
2. Уважавай себе си- ние възприемаме по лесно онова, което е благоприятно за нас и сме склонни да отхвърлим неблагоприятната информация. Това е така, защото всеки от нас се нуждае от положителна представа за себе си.
**************************************************************
3. Разчитай на постоянството- ние възприемаме много по-лесно информацията, която отговаря на вече създадената ни представа за себе си. Ако това постоянство несъществуваше, ние просто нямаше да бъдем такива каквито сме.
*************************
Какво се случва обаче, когато се размине представата за себе си с оценка или мнение което получаваме от външната страна.
Давам ви пример: 
Според едно от последните изследвания, на въпроса успелили са да ви убедят материалите в пресата, че пушенето предизвиква рак на белите дробове, положителен отговор дават 54% от непушачите и едва 28% от пушачите. От къде идва различието в тези проценти? Най-вероятно от факта, че пушачите при възприемането на тази информация изпитват така наречения когнитивен (познавателен) дисонанс. Очевидно познавателният елемент "Аз пуша" се разминава с елемента "Тютюнопушенето причинява рак" и вероятно най-ефикасният начин да се намали дисонанса е човек да спре да пуши. Но това никак не е лесно. И ако той не може да се откаже, остава единствената възможност да промени вторият познавателен елемент, като се:
*********************************************************
1. Омаловажават източниците или доказателствата свързващи тютюнопушенето с рака: 
- "Социолозите често грешът".
- "Изследванията не са еднозначни или категорични".
- "Лекарите също пушат".
*********************************
2. Увеличава значението което се предава на пушенето.
- "Защо да се отказвам от удоволствията в живота, дори и да умра млад".
- "Пушенето може да бъде начин за създаване на запознанства".
*********************************
3. Използват клишета от типа на:
- "Предпочитам да умра млад за да бъда красив труп".
- "То само пушенето да беше вредно".
*********************************************
4. Използват аргументи подкрепящи пушенето:
- "Ако спра да пуша ще напълнея".
- "Пушенето ме успокоява и ми помага да преодолявам стреса".
**************************************************************
Подобни аргументи намаляват дисонанса като премахват абсурдността на извода, че някой полага специални усилия да заболее от рак. Човек оправдава поведението си като по познавателен път омаловажава опастността или преовеличава значението на постъпките си. По този начин той се старае да направи несъвместимото приемливо като променя първоначалните елементи или се опитва да запълни пропаста между тях. В едни случай (като описания в примера) това затруднява адаптацията, тъй като пречи на човека да види реалните факти или да намери решение на проблемите си. В други случай обаче, редукцията на дисонанса поддържа положителната представа за себе си и служи за защита на собственото Аз.
Психичните защити са нормален механизъм, насочен към предотвратяване на аномалии в поведението не само в рамките на конфликт между съзнателното и безсъзнателното, но и между различни емоционални нагласи.
Тази особена психична активност се реализира под формата на специфични похвати в преработването на информацията, които предпазват личността от загуба на самоуважение в условията на конфликт.
Психичната защита се проявява в тенденцията човек да запазва първоначалното мнение за себе си, отхвърляйки или деформирайки информацията, преценявана като неблагоприятна и нарушаваща първоначалните представи за себе си.
Към проявите на психична защита обикновено се отнасят следните механизми:
Отицание, Изтласкване, Проекция, Идентификация, Рационализация, Изолация. 
***********************************
Това е постинга ми за днес и очаквайте следващият защото ще пиша все по интересни неща специално за вас читателите. Благодаря ви за вниманието и отделеното време да прочетете този дълъг постинг. Очаквам вашето мнение и въпроси.